Пожароизвестяване

Пожароизвестяване

Всяка пожароизвестителната система може да се разглежда като автоматична алармена инсталация, изпълняваща точно определени функции. Те се дефинират като:

• Откриване и посочване на пожар в началния стадий от развитието му;
• Задействане на алармена сигнализация за евакуация на намиращите се в обекта хора;
• Изпращане на сигнали за пожарна тревога и предупреждение за техническа неизправност към дистанционен център за приемане на алармени сигнали;
• Управление на включването и действието на пожарогасителна инсталация и други защитни устройства и/или системи;

Тези функции са определящи при изграждането на структурата на системата. Съществуват три основни функционални групи от елементи:

• Детекторите за приемане и/или въвеждане на информация;
• Пожароизвестителна централа обработка на приетата информация;
• Изпълнителни елементи - за извеждане на обработената информация и предаването й за по-нататъшно използване.

За да бъде разглеждането максимално конкретно първоначално е редно да се въведат и някои определения, с цел поясняване на ролята на отделните елементи в цялостната структура на пожароизвестителната система. Приемни елементи на системата са пожароизвестителите , които биват ръчни и автоматични. Автоматичните реагират на някои от съпровождащите пожара физикохимични явления - пламък, дим и температура и ги преобразуват в изходен електрически сигнал. Получените от датчиците сигнали се предават по проводна връзка на централата. Към този блок постъпват сигнали, както от ръчните пожароизвестители, така и от други устройства, следящи за нормалната работа на приемните елементи и проводната връзка до тях. Централата оценява сигналите, включва съответна за различните състояния сигнализация и изработва сигнали към изпълнителните елементи, които от своя страна управляват изходните сигнали.

За по-лесно откриване, мястото на пожара, детекторите за пожар са организирани в групи - по-често наричани лъчеви комплекти. Всеки лъч представлява дву-, три- или четири проводна линия, на която са монтирани приемни и/или изпълнителни елементи. При модерните системи, предлагани понастоящем на пазара, е реализирано индивидуално опознаване (адресиране) на всеки приемен и/или изпълнителен елемент.

Връзките между отделните устройства в системата се реализират чрез кабелни линии. Напоследък приложение намират и безжични ПИС (например при охрана на исторически обекти, църкви и т.н.), но те засега не са много разпространени.

Най-общо съществуват два типа пожароизвестителни системи: конвенционални и адресируеми.

Конвенционални ПИС

Поради финансови ограничения и капацитетни възможности се е прибягва до необходимостта от монтиране на няколко детектора, охраняващи едно или няколко съседни помещения в една линия. Комбинираните по този начин пожароизвестители образуват група, наричана още зона или лъчев комплект. Така при преминаване на някой от детекторите в алармен режим, се променя режима на работа на цялата група, тъй като пожарната централа не е в състояние да разпознаят кой от всички автоматични пожароизвестители монтирани в линията, е сработил. Тези системи се наричат конвенционални и на този етап са най-масовия тип използвани пожароизвестителни системи. Тук липсва индивидуално адресиране (разпознаване) на монтираните в една линия пожароизвестители. За да се уточни конкретният детектор предизвикал аларма се монтират паралелни светлинни сигнализатори.

Конвенционалните системи са едни разумни ниско бюджетни решения, макар и да имат своите недостатъци: всяка линия отговаря само на една зона; възможно е, при алармен сигнал на контролния панел да липсва индикация за сработилия пожароизвестител; необходимо е разделяне на линиите на автоматичните пожароизвестители от тези на ръчните и относително по-високите разходи за окабеляване. Освен това детекторите имат само две изходни състояния - нормално и алармено (еквивалентно на откриване на пожар), което ограничава постигането на по-добро съотношение "откриваща способност/ниво на лъжливите сработвания", а отнемането на един детектор, при много системи от този вид, води до повреда или неработоспособност на цялата линия.

Адресируеми ПИС

При този вид системи имаме изградена кръгова (контурна) структура. При тях съществува възможността да се постигне пълно или частично разпознаване на всеки един пожароизвестител или друго монтирано в линията устройство.

В системите с кръгова структура движението на информацията е двупосочно, което гарантира работоспособността на системата, дори и при повреда (прекъсване) на някой от свързващите кабели. По този начин е възможно в дадена точка от линията, да се изгради разклонение. Подобна възможност предоставя две основни преимущества: позволява, чрез използването на специализирани интерфейсни модули към адресируемата система да бъдат включени конвенционални пожароизвестители и допълнително намаляване на необходимите свързващи кабели.

При адресируемите системи е осъществено индивидуално опознаване /адресиране/ на всеки приемен или изпълнителен елемент. Съществено неудобство при адресируемите централи е опасността от индукция в кабелните трасета на пожароизвестителната инсталация от налични кабели на мрежата НН обслужваща сградата.

Притежаваме разрешение от Министерство на вътрешните работи столична дирекция на пожарна безопастност и защита на населението- ГДПБЗН за изграждане, поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоражения на базата на завършен курс и успешно положени изпити.