Аларми, СОТ, видеонаблюдение, пожароизвестяване, ел. инсталации, застраховки !

Търсене

Отиване към съдържанието

Пожароизвестяване

Докато сигналноохранителните и видеонаблюдателните системи защитават имущество,
то пожароизвестяването запазва живота на хората в сградата и имуществото им

За съвременното строителство са характерни сгради с много етажи и обширни помещения, в които пребивават или работят едновременно голям брой хора. Това е предпоставка за бързо разпространение на евентуален пожар във вертикална и хоризонтална посока, което пък затруднява евакуацията, работата на противопожарните служби, а може да доведе и до човешки жертви. Тези ситуации могат да се избегнат с използването на технически средства за автоматично откриване и сигнализиране началната фаза на пожар.


Функции на пожароизвестителната система

Всяка пожароизвестителната система може да се разглежда като автоматична алармена инсталация, изпълняваща точно определени функции. Те се дефинират като:

  • Откриване и посочване на пожар в началния стадий от развитието му;
  • Задействане на алармена сигнализация за евакуация на намиращите се в обекта хора;
  • Изпращане на сигнали за пожарна тревога и предупреждение за техническанеизправност към дистанционен център за приемане на алармени сигнали;
  • Управление на включването и действието на пожарогасителна инсталация и други защитни устройства и/или системи;

Тези функции са определящи при изграждането на структурата на системата.
Съществуват три основни функционални групи от елементи:
2-2.2Детекторите за приемане и/или въвеждане на информация;
2-2.2Пожароизвестителна централа обработка на приетата информация; и
2-2.2Изпълнителни елементи - за извеждане на обработената информация и предаването й за по-нататъшно използване.
За да бъде разглеждането максимално конкретно първоначално е редно да се въведат и някои определения, с цел поясняване на ролята на отделните елементи в цялостната структура на пожароизвестителната система. Приемни елементи на системата са пожароизвестителите , които биват ръчни и автоматични. Автоматичните реагират на някои от съпровождащите пожара физикохимични явления - пламък, дим и температура и ги преобразуват в изходен електрически сигнал. Получените от датчиците сигнали се предават по проводна връзка на централата. Към този блок постъпват сигнали, както от ръчните пожароизвестители, така и от други устройства, следящи за нормалната работа на приемните елементи и проводната връзка до тях. Централата оценява сигналите, включва съответна за различните състояния сигнализация и изработва сигнали към изпълнителните елементи, които от своя страна управляват изходните сигнали.
За по-лесно откриване, мястото на пожара, детекторите за пожар са организирани в групи - по-често наричани лъчеви комплекти. Всеки лъч представлява дву-, три- или четири проводна линия, на която са монтирани приемни и/или изпълнителни елементи. При модерните системи, предлагани понастоящем на пазара, е реализирано индивидуално опознаване (адресиране) на всеки приемен и/или изпълнителен елемент.
Връзките между отделните устройства в системата се реализират чрез кабелни линии. Напоследък приложение намират и безжични ПИС (например при охрана на исторически обекти, църкви и т.н.), но те засега не са много разпространени.

Най-общо съществуват два типа пожароизвестителни системи: конвенционални и адресируеми.


Конвенционални ПИС


Поради финансови ограничения и капацитетни възможности се е прибягва до необходимостта от монтиране на няколко детектора, охраняващи едно или няколко съседни помещения в една линия. Комбинираните по този начин пожароизвестители образуват група, наричана още зона или лъчев комплект. Така при преминаване на някой от детекторите в алармен режим, се променя режима на работа на цялата група, тъй като пожарната централа не е в състояние да разпознаят кой от всички автоматични пожароизвестители монтирани в линията, е сработил. Тези системи се наричат конвенционални и на този етап са най-масовия тип използвани пожароизвестителни системи. Тук липсва индивидуално адресиране (разпознаване) на монтираните в една линия пожароизвестители. За да се уточни конкретният детектор предизвикал аларма се монтират паралелни светлинни сигнализатори.
Конвенционалните системи са едни разумни ниско бюджетни решения, макар и да имат своите недостатъци: всяка линия отговаря само на една зона; възможно е, при алармен сигнал на контролния панел да липсва индикация за сработилия пожароизвестител; необходимо е разделяне на линиите на автоматичните пожароизвестители от тези на ръчните и относително по-високите разходи за окабеляване. Освен това детекторите имат само две изходни състояния - нормално и алармено (еквивалентно на откриване на пожар), което ограничава постигането на по-добро съотношение "откриваща способност/ниво на лъжливите сработвания", а отнемането на един детектор, при много системи от този вид, води до повреда или неработоспособност на цялата линия.


Адресируеми ПИС

При този вид системи имаме изградена кръгова (контурна) структура. При тях съществува възможността да се постигне пълно или частично разпознаване на всеки един пожароизвестител или друго монтирано в линията устройство.
В системите с кръгова структура движението на информацията е двупосочно, което гарантира работоспособността на системата, дори и при повреда (прекъсване) на някой от свързващите кабели. По този начин е възможно в дадена точка от линията, да се изгради разклонение. Подобна възможност предоставя две основни преимущества: позволява, чрез използването на специализирани интерфейсни модули към адресируемата система да бъдат включени конвенционални пожароизвестители и допълнително намаляване на необходимите свързващи кабели.
Друго важно предимство при адресируемите централи е възможността за включване на изолатори. Това са устройства, чрез които се изолират определени повредени участъци от контура и се повишава общата надеждност на системата.
Преимуществата на този тип системи спрямо конвенционалните са две: по-точно локализиране мястото на пожара или повредата и намаляване на дължината на необходимите за реализацията на системата кабели.


Пожароизвестителна система




Конвенционална
пожароизвестителна система




Адресируема система




Оптични датчици




Автоматичен пожароизвестител



Стенен газ протектор



Комбиниран газ протектор

Характеристика и класификация на автоматичните пожароизвестители

Според възможността за връщане в първоначално (нормално) състояние: възстановими и невъзстановими. Според начина, по който става връщането, възстановимите датчици биват три вида: самостоятелно възстановяващи се, дистанционно възстановими и локално възстановими. Най-масови са дистанционно възстановимите пожаро известители, които се връщат в изходно състояние от централата, най-често с прекъсване и обръщане на поляритета на захранването.

Според възможността за снемане: снемаеми и неснемаеми. В практиката в почти всички случаи детекторите се монтират върху цокъл, еднакъв за всички типове автоматични пожароизвестители в системата. В отделни случаи, обаче, се налага да се предотврати лесното снемане на датчик. Това се постига, чрез специална конструкция на датчика, или чрез поставянето му в специална защитна клетка.


Според типа на изпращания сигнал: аналогови, с две или няколко състояния. Датчици с две състояния са най-разпространени. Тук детекторът има две състояния - "нормално" и "аларма (пожар)".
В Европа и САЩ все повече се обръща внимание на пожарната охрана в жилищни сгради и помещения.
Рационално решение е да се инсталират автоматични димни или термични детектори свързани към СОТ системата. По този начин, ако възникне начална фаза на пожар системата ще алармира и ще извести съответната СОТ фирма осъществяваща автопатрулната охрана. Това би предотвратило задушаването на спящите в обекта и би намалило материалните загуби от възникналият пожар.


Годишно стотици души умират при къщни и жилищни пожари. Две трети от тези пожари се случват нощем, когато обитателите спят. При това жертвите на пожара рядко умират от самите пламъци, а от задушаване и последствията от отравяне с пушек.
С пронизителният сиренен сигнален звук от охранителната или пожароизвестителната система , която винаги охранява пожарните зони с включени датчици за дим , Ви се осигурява нужното време да избягате от огъня.
Възрастните хора са особено застрашени при пожар, преди всичко на възраст над 80 години. Статистически към тази група спадат много повече от жертвите на пожар, отколкото към групата на 30 годишните. Хората с увреждания често не могат да реагират толкова бързо като здравите хора. Затова те трябва още по-рано да бъдат алармирани при пожар в жилищата им. Също и децата принадлежат към онази група от населението, която е особено уязвима.


Принцип на действие

Оптичните датчици за дим разпознават особено сигурно дима от тлеещ огън. При този тип датчик през определен интервал от време през димната камера се изпраща инфрачервен лъч. При наличие на димни частици там инфрачервения лъч се разсейва. Тази разсеяна светлина се улавя от фотореактивен диод, който активира електрониката и по този начин алармата бива задействана. Оптитико-димните датчици се отличават с ранно разпознаване на пожар с емисия на силен дим и са особено подходящи за защита в помещения, където безопасността на хората е на първо място.
Автоматичен пожароизвестител за топлина съдържа чувствително на топлина съпротивление под формата на термистор. Ако предварително зададената стойност от 58 градуса C бъде превишена, сензорът за топлина задейства аларма. Топлинните датчици най-често се използват в запрашени и задимени помещения с нормална температурна структура, в които оптичните датчици могат да предизвикат фалшиви аларми. Например в кухни и работилници.
Датчиците с газова детекция задействат алармата, ако концентрацията на газ, отделян при пожар (например СО), в дадено помещение достигне определена граница. При сензорите от този тип се използва химическа реакция, която протича на повърхността на сензора, като в този случай газовите молекули дават електрически заряд, който увеличава проводимостта на полупроводника. С цел да се осигури сигурна пожарна детекция, няколко сензора се комбинират оптимално в един датчик . Газ анализаторните датчици са първокласен избор там, където защита на човешки животи е на първо място. Те детектират невидимия и без мирис въглероден оксид преди пожара да стане видим. Именно заради това датчикът може да задейства алармената сигнализация в много ранна фаза и по този начин да предотврати отравянето от дима (най-честата причина за смърт при пожар). Сфери на приложение са например: болници, домове за възрастни
хора, хотели, общежития, търговски центрове, театрални, кино, оперни, спортни зали.
Йонизационните датчици работят с радиоактивен източник, който произвежда йони между два заредени електрода. Ако димни частици намалят ел. ток между електродите, датчикът задейства алармата. Поради своята радиоактивност, днес йонизационните датчици се използват само в специални случаи. Условията за правилното съхранение, използване и изхвърляне на радиоактивни източници са изключително строги и резултатът е значителни разходи в случай на възникнал пожар.


Назад към съдържанието | Назад към главното меню